Всеки човек живее с мисълта да се чувства винаги добре и да черпи от живота само благини. Ако човек не чувства желание да му се случват само добрини, той и не живее пълноценно и истински. Никой не се ражда с мисълта да развие
паническо разстройство и страхът да бъде винаги до него.
Човек чувства живота само вътре в себе си, в своята личност и затова в началото на земното си съществуване, той приема, че доброто което, той желае да му се случи, е предназначено само и единствено за неговата личност.
В първите години от живота си, по тази причина, възприема, че е единствено само той, живее истински. Съдбата на останалите хора му се струва, че е неистинска, не като неговата. Тяхната съдба, той приема само като подобие на живот, нещо нереално, и за постъпки на другите хора, той научава единствено от наблюдение. Живота на другите, той възприема като част от условията за неговото съществуване.Без страх, без никаква безпокойство, той оценява живота на другите като нещо, което е по-маловажно, отколкото собствения си живот.
Човекът не пожелава зло на останалите, воден само от факта, че страданията ще нарушат неговото благоденствие. Обратно, той желае добро на другите, не от хуманистични подбуди, а като фактор, който ще умножи благосъстоянието му и ще му подсигури съществуване без всякакъв страх.
И вървейки по пътя, по който се достига благоденствието, той разбира, че доброто положение зависи от доброто развитие и на другите. И докато изучава тази материя, той осъзнава, че хората, дори животните, имат същата представа за просперитет, както и той самият. Открива още, че и другите същества възприемат себе си като уникални, и определят своя живот за по-истински,за разлика от живота на останалите хора.
И тук той изпитва обърканост, смут и страх. Страх, че той не е единствен и неповторим на земята.
И в този миг, човекът разбира, че и другите, за да се доберат до благото, към което и той самият се стреми, са готови да го унищожат и него, за да успеят да задържат просперитета за себе си. И с болка разбира още, че към благоденствието, към което той се стреми, ще му бъде много трудно да се добере, а ако това стане - другите много лесно могат да му го отнемат.И страхът се ражда.Тук
паническото разстройство прави първите си стъпки, макар и под формата на лека тревога и напрежение...
още
